Още един ден на работа. Стоя и цикля, а колегите работят. Е, то и аз работя, но по един друг, свой си начин. Шефката ми каза, че работата ми е на компа и аз изпълнявам всяка нейна заръка. Стига толкова блъскане и хвърляне на чували- време е за високо интелектуална дейност.
Не си мислете, че се възползвам по някакъв начин, но ние си имаме един лаф- те се правят, че ни плащат, а ние се правим, че работим. Толкоз. Хубаво е и веселко. Имам красиви колежки и не спирам да плакна окото дори за миг. Това е то най- хубавата работа, та дори с риск колегите да ме намразят, на мен не ми пука изобщо.
 Сега ще изпратя един международен КУРиер и после ще си чеша ухото цял ден. Ако поискам мога да си бъркам в носа, в дупето, бе общо взето къде що има дупка трябва да се бръкне... хихи. После ще си измия ръцете старателно и ще ида да си отпочина, че от толкова напрягане ме заболяха пръсти и очи и кръст и всичко... дископатия ще прихвана. Ще хапна, ще пийна кафенце и ще си чакам смяната да се появи, че да се оплача как ми се е таковала мамата от бач. Подло ли е или е практика да се постъпва по този начин? Според мен си е в реда на нещата, пък и какво толкова :)))